Кака Сийка се премести

Както вече некои са разбрали, в нашето семейство се случи щастливо събитие - по случай едногодишния си рожден ден, блогът се мести на собствен хостинг. Той, логично, е:
Очаквам ви там

Както вече некои са разбрали, в нашето семейство се случи щастливо събитие - по случай едногодишния си рожден ден, блогът се мести на собствен хостинг. Той, логично, е:
Очаквам ви там

Бюрократщината и чиновническото мислене край нямат, разбира се. Не, че някой се е съмнявал в това, но се оказва истинска одисея човек да намери даже най-основните данни за икономиката на страната ни.
Ако си мислите, че това колко е инфлацията за миналата година е някаква общодостъпна информация, много се лъжете. Тя е засекретена и криптирана..

Чиниите, знаете много добре, летят под път и над път - и не само летят, верицата им галактическа, но и позволяват да бъдат заснети, правят кръгове в житото и отвличат хора, с които извършват садистични и загадъчни експерименти. Или поне така пише във вестник Шок.
При това положение на нещата, не мен ми остава само да се запитам: достатъчно ли е голяма вселената за всички ни?

Както можете лесно да забележите от заглавието на блога ми, аз Чудомир го харесвам. Разказите му - още повече - те са забавни, интересни и отлично описват бита и житието на градския и най-вече на селския българин през годините, когато страната ни се е пъчела с прозвището “Швейцария на Балканите”.
Напоследък обаче не ми е приятно да чета много от разказите му - защото прекалено болезнено ми напомнят, че най-вероятно в България нищо никога няма да се промени…

Както поколения войници са се убедили, да пръснеш на някого главата с куршум изобщо не е трудно, дори понякога става и случайно. Това пък да дръпнеш шалтера за електрическия стол, ръчката за бесилката или да наитснеш копчето за отровния газ, парадоксално, може да доведе до някои морални затруднения у изпълнителя, но общо взето, практиката сочи, минава беззатруднително.
Странното в цялата работа е важният въпрос: “На кого му пука?“. Не и на престъпниците, очевидно…

Атомната електроцентрала, която алчният Станишев подари на руснаците, затвора, в който комунистите са измъчвали дисиденти - с това е известно Белене, според скромните ми наблюдения.
Е, Симион Патеев (Наблюдател) го видя на живо, а аз си живея там принципно и съм му се нагледал, та затова решихме двамата да споделим впечатления по темата…

Принципно не пиша такива постове, но…
В най-добрия вестник у нас прочетох станалата известна вече стенограма от заседание на ‘комисията по вътрешен ред‘ (която се занимава с полицията и престъпността, въпреки тъпото си име). За това, което тая стенограма показва, че става в държавата мога да кажа само това, което pro_01 e избрал за съобщение за грешка в сайта си:
Нещо се скапа. О боже!

Забелязал съм, че много от младите и активни хора, които живеят в цивилизовани, развити или що-годе развиващи се държави просто умират да се чувстват виновни за нещо - за замърсяването, глобалното затопляне, глада по света, петролната криза и слънчевите изригвания.
Но едно ще ви кажа - ние не сме виновни, че живеем добре…

Онзи ден гледах един филм - Super Size Me - разправя се за това как храната в макдоналдс прави хората дебели. Филмът не е лош, но аз се замислих - къде свършва личната отговорност на консуматора и къде започва корпоративната отговорност?
И изобщо кара ли ги някой да ядат като свине?

Няма човек, който да не знае за глобалното затопляне - в това отношение като че ли то се превърна в тема, по-бетер и от политиката и от футбола, където всеки разбира и има мнение, че е готов и яростно да го отстоява.
За разлика от политиката и футбола обаче, за глобалното затопляне всъщност различни мнения няма и всички приказват едно и също - което мене лично силно ме притеснява…